Криштоф Бернат дълго време стоеше между два свята. От едната страна музиката — той написа десетки песни и си сътрудничеше с международни продуценти. От другата — писането — започна няколко книги и беше запленен от теорията на драмата. Но светът около него непрекъснато го тласкаше да избере: музикант или писател. „Усещах огромен натиск, който нарастваше от година на година. Нуждаех се от решение“, казва Криштоф. Затова започна да експериментира. Първоначално само за себе си — комбинираше музиката си и картините на баща си в малки мултимедийни истории. Нещо липсваше, затова добави текст. Скоро откри, че когато текстът е прецизно синхронизиран с музиката, може да предизвика много по‑силни емоции. Постепенно осъзна, че не става дума само за личното му художествено изразяване. Всеки може да усвои тази форма на разказване — ако му се дадат правилните инструменти. Така се роди Wizionary.